Патрон

Кузман Анастасов Шапкарев – български книжовник и фолклорист 

Роден: 1 февруари 1834
Охрид, днес Република Македония 
Починал: 18 март 1909
София, България 
Кузман Анастасов Шапкарев е български възрожденски книжовник, фолклорист, редовен член на Българското книжовно дружество, днес БАН (1900).

Биография 
Кузман Шапкарев е роден в град Охрид. Първоначално образование получава в родния си град при вуйчо си А. Стрезов. През 1854 заедно с него открива частно училище. Работи като учител по гръцки и български език в Струга (1856 – 1859), Охрид (1859 – 1860), Прилеп (1861 – 1865, 1872 – 1873), Кукуш (1865 – 1872, 1881 – 1882), Битоля (1873 – 1874). Основава мъжка и девическа гимназия в Солун. През 1884 е в Пловдив, нотариус в Окръжния съд в Сливен (1887) и Стара Загора, мирови съдия във Враца и Орхание (днес Ботевград, 1888 – 1892). Сътрудничи на вестник „Македония“, „Право“, на списание „Читалище“ и други периодични издания. Вещ познавач на миналото, нравите, обичаите, езика и бита на своя роден край. От значение на работата му като фолклорист е и сродяването му с Димитър Миладинов – през 1863 се жени за най-голямата му дъщеря Елисавета. Най-значителният му труд е сборникът „Български народни умотворения“ (ч. I – III, 1891 – 1894), който съдържа 1 300 песни, 280 приказки, описания на народни обичаи и облекла. За нуждите на просветното дело издава няколко учебни помагала. Автор на ценни материали за делото на братя Миладинови.

Кузман Шапкарев е баща на Климент Шапкарев и дядо на Петър Шапкарев.

По-значими съчинения 
1866 — „Българский буквар“ 
1868 — „Голяма българска читанка“ (втора част на Българский буквар) 
1868 — „Кратко землеописание за малички детца“ 
1868 — „Кратка священа повестница от ветхийт и новий завет“ 
1869 — „Наръчно св. благовествование или сбор от евангелските чтения“ 
1870 — „Наръчний св. посланичник или сбор от апостолските чтения“ 
1874 — „Майчин язик“ 
1884 — „Материали за животоописанието на братя Х. Миладинови, Димитрия и Константина. С прибавлнение нещо и за живота на Нака С. Станишев“ 
1884 — „Материали за историята на възражданието българщината в Македония от 1854 до 1884 год.“ 
1884 — „Русалки“ 
1885 — „Сборник от народни старини“ (Книжка III. Български народни приказки)