ФНа 29 януари 2026 г. в аулата на ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград се проведе форумът „Искам да бъда чут. Смисъл без екрани“ – среща, която даде думата на децата и покани възрастните да слушат. Форумът събра ученици от различни възрастови групи, родители, учители и гости с една обща цел – да си върнем истинския разговор отвъд екраните и да потърсим път един към друг.
„Днес няма да говорим за децата. Днес ще говорим с тях.“ – с тези думи беше открит форумът. Още в началото стана ясно, че това няма да бъде поредната дискусия за децата, а разговор с тях. Ученици от различни възрастови групи говориха открито за това кога се чувстват чути, кога избират да мълчат и защо понякога екранът се превръща в по-сигурно място от разговора лице в лице. В думите им се усещаха колебание, честност и желание за разбиране. Те споделяха за страха да не бъдат подценени, за усещането, че не винаги има време да бъдат изслушани, и за трудността да кажеш как се чувстваш, когато не си сигурен каква ще бъде реакцията отсреща. Форумът даде възможност да се погледне отвъд телефоните и социалните мрежи и да се замислим какво се случва, когато екранът го няма. Учениците бяха поставени в ситуации, в които трябваше да разчитат на себе си, на екипа и на умението да общуват. Без интернет и без готови решения те показаха, че справянето в трудни моменти изисква не технология, а доверие, внимание и смелост да говориш и да слушаш.
През цялото събитие се чуваха различни гледни точки – на ученици и родители. Те се срещнаха не в спор, а в опит да се разберат. Въпросите, които прозвучаха, бяха прости, но дълбоки – кога за последно сме изслушали без да прекъсваме, как реагираме, когато чуем нещо трудно, какво правим, когато децата замълчат. Отговорите не бяха еднозначни, но бяха искрени.
Форумът остави след себе си усещането, че децата не търсят съвършени възрастни, а истинско присъствие. Че екраните не са проблем сами по себе си, а се превръщат в убежище, когато липсва доверие и разговор. И че смисълът без екрани започва от малките, но важни неща – време за споделяне, спокойствие да бъдеш чут и увереност, че думите ти имат значение.
Събитието завърши с ясно послание към всички – ученици, родители и учители. В трудни и кризисни моменти не ни спасяват технологиите, а хората до нас. Това, което ни свързва, е умението да говорим, но още повече – умението да слушаме. Всеки от нас иска едно просто нещо – да бъде чут. А „Искам да бъда чут“ не означава да имаш най-силния глас, а да имаш до себе си някой, който е готов да те изслуша истински.
